Седмица На Абитуриентски Балове

Седмица на абитуриентски балове Аз - жената - списание за модерната жена, съпруга и майка. Не може да се каже кой се готви по-усърдно и по-отрано – родителите или децата? Вземат се заеми, спестяват се пари, само и само нашето гардже да блесне с целия си блясък на вечеринката. Така нареченият елит на нацията, с големите доходи и големите разходи пък се свени да пазарува от родните магазини, но затова пък го удря на шопинг из другите европейски столици. И това от една страна показва привързаността на българите към децата им и загрижеността към тяхното бъдеще. Вече поотшумя времето, когато изпращането на абитуриент беше репетиция за една бъдеща сватба, но все още това е сериозен разход за всяко семейство, дори да бъде избрано съвсем скромно изпращане. Обикновено към вечерния тоалет върви солидна сума джобни, пари за втора вечер, за екскурзия. Отделно родителите трябва да подсигурят кандидат -студентските изпити и евентуално първите месеци от студентския живот. Но за нещастие, не тяхно, а на България – не се връщат да приложат наученото в родината. Не че учащите в България не работят – но обикновено работят при работодатели, които не се интересуват от това дали служителите им са учащи или не. Студентите посещават лекции когато им остане време или когато успеят да избягат /вземат си отпуск/ от работата, а така едва ли се изграждат добре подготвени специалисти. Обаче в деня на бала никой не мисли за утрешния ден. Днес е денят, който ще помним цял живот! За този единствен ден си струва да се подложиш на строга диета, да ходиш на пробни прически, да изтъркаш няколко чифта обувки в ходене по модни ревюта. Защото дори да е мрачно времето, както сме свикнали традиционно около 24 май да валят поройни дъждове, това не може да помрачи дългоочакваното събитие, когато абитуриентите ще са в центъра на вниманието и ще бъдат гордостта на мама и тате. Да им пожелаем попътен вятър, успешна реализация в живота и да “бъдат личности, с които да се гордеем”. Последното се е превърнало в мое любимо пожелание, а всъщност е заимствано, от онова, което ни бяха написали в грамотите при завършването на детската градина на времето. Тогава е била само една хубава хартийка, но факт е, че до ден днешен си спомням написаното на нея. Мисля, че това е една добра идея, която би трябвало да се разпространява повече сред българските училища и да окуражава израстващите. Хубаво е, че елитните гимназии продължават по някакъв начин тази традиция, като дават грамоти и награди на отличниците и на онези, които активно са се включвали в живота на училището, били са доброволци в благотворителни инициативи и са били социално ангажирани. Успех на абитуриентите и да им върви в живота по вода!!! Къщи zalmoxis